Проклятието на една котка

никога не съм се разбирала с котката на хазяите си. от време на време ( веднъж в годината ) се налага да я наглеждам за 2-3 дни, докато те не са в града. котката променя своето поведение за секунди :
спира да се храни
спира да пие вода
спира да се движи
мяука почти непрестанно
денят се превръща за нея в някакъв минутен отрязък от време и тя изобщо не живее, все едно е статуя. а не знам дали аз нещо мръднах или наистина се случи...просто си блъска главата във вратата, с цел да я чуе някой и да й отвори да се прибере.
от цялата тази работа аз се чувствам кофти виновна. нито мога да й помогна да се климатизира, нито мога да говоря с нея. страшно става през нощта, когато решава , че е ден и е време за игра. пясъкът е разпръснат навсякъде в коридора, където е временно настанена, водата и храната са на пода също така. скачане по первазите, игра с всичко, до което се докопа. и това посреднощ.
кофтито е, че когато не е в настроение се пробва да ме издере или да ми съска заплашително, искайки да каже, че това положение не й харесва. абе и на мен ми е приятно, но съм го приела. в крайна сметка аз съм ръката, която тези дни ще я храни..не заслужавам съскане.
може би звучи налудничево и злобно, но не знам как да й помогна, това ми е малко непознато, просто исках да се климатизира, да свикне, да си стои мирно и тихо и времето щеше да мине къде къде по-лесно, отколкото да се чудя как да се оправям сутринта, като видя каква каша е забъркала навън.

УФ!