Последните две седмици

....се налага да се превръщам във физически и психически непробиваем човек, за да издържам на темповете през деня. университетът продължава да бълва и бълва задачи до побъркване. Имам и един изпит тази седмица, за който планирайки време или по-точно опитвайки се да планирам някакво такова време е ясно, че такова няма да ми остане и пак ще се чете през нощта. Тъп е факта, че времето ме притиска, цял ден съм я в библиотеката, я в университета и това някога ми идва твърде много.
днес пак заминавам и пак до късни дебри ще се боря с книгите, а после сигурно 2 часа ще изгубя в прибиране вкъщи, заради прекрасната транспортна мрежа в София.
Такива задръствания ей Богу, азза първи път виждам и за ксмет не се изнервям чак толкова , колкото преди време. не ми правят особено впечатление - просто не си заслужава в крайна сметка.
дразни ме обаче дребнавостта на хората в превозните средства - мачкат, бутат, гледат да те смачкат в ъгъла, да ти се качат на главата понякога, дори и автобуса да е празен. Важно е обаче да са близо до вратата, за да се измъкнат първи.
забелязала съм стремежа на хората да се качват първи, да бързат притичвайки да вземат мястото, по възможност да се огледат от коя страна има по-добра гледка или от коя страна не пече слънце (лятото), без значение че ще слизат на следващата спирка. Настава бутане, настава една суматоха, ненужна като цяло. На въпроса "защо го правите това сега?", отговора е присмехулно поглеждане,тип "абе я си стой там и трай докато те прегазвам"... и продължаване на същата дейност.
Тези дни пътувам повече с трамвай, което донякъде, но само донякъде ми спестява мъките. Но пък е толкова тясно, че както съм с чадър, често слизам мокра от трамвая. Ако седнеш пък.. то тогава отнасяш кофти погледите от всички.
изобщо...трябва да си супер ентусиаст и търпелив човек за да издържаш това всеки ден.

другото, за което щях да пиша е това, че е студено. ама много студено, ама направо клинч. аз обикновено издържам на студ, не безкрайно, но издържам. навън обаче е по-топло, отколкото вкъщи. аз все се надявам в началото на месеца да пуснат парното, но може и с мечтите да си остана като чувам прекрасните новини от Топлофикация. Не, аз съм повече от бясна на всички, които не си заплащат консумацията на отопление. Не знам как може да живея, ползвайки нещо, което не заплащам, нещо, което знам, че е важно.
Ако всеки спре цигарите и алкохола за един месец, със сигурност ще спести поне 50% от месечната си вноска за парно - поне така си мисля. А не да чакаме да дойде времето и да ги разпределят на останалите хора. Аз си плащам редовно и наема и парното и тока и водата.И въпреки всичките сметки през зимата сега заплатих още 20лв за изравняване, което такаине разбрах, но както и да е. Сложна история.
Пак вали кофти. И то вали много. Не ми се излиза, а трябва.
Още седмица ровене из книгите и ще започна да пиша вече самата курсова работа. Че не искам да се излагам. После ще я давам на проверка, че имам точно месец за да завърша и за да защитя. Не стига другото, ами имам и изпитен урок да изнасям.
Абе нямам думи колко съм затрупана и колко нямам време да се занимавам с всичко.
А да, и дипломна имам да пиша, имам и няколко разработки да подготвям. Имам и едно социологически изследване да пиша, едни конспекти. Всяко чака реда си и надава глас от папката, но мен това не ме касае докатоне му дойде реда.
стана дълго, повече от обикновено, но то така в резерв, че кой знае кога пак ще пия кафе, пишейки в блога си.

По задачи ....