седмиците...

..се изнизват неочаквано бързо.
Колкото неща изникват и какво ли не се случва и се завъртам в някаква въртележка, не остава време да си поема дъх и да почина малко.
Първо имам чувството, че ще се пренеса да живея в университета. Продължавам да съм все така затрупана от задачи, които обаче се нуждаят от оформлението на ноутбука, който от своя страна решава точно сега да си играе с мен.
Преди време, когато все още не си познавах Вистата така добре, не бих пипнала аквото и да е било. Вчера обаче тотално превъртях и реших, че е време да преинсталирам системата.
С две кликвания и една парола се справих перфектно. Остана да инсталирам Сървис Пак 1 , защото с него се чувствам комфортно , а и знам, че това е все пак оптималния вариант за момента.
Тегля файла от сайта на Майкрософт, но и двата опита са неуспешни и си оставам с чистия вариант на Вистата. Както и да е , ще се справя някога :)
Инсталирам си най-необходимите програми и така....

напоследък се появяват отново хора, които ми говорят за София и останалите градове. Иде ми да им залепя по един мокър парцал зад врата за да се осъзнаят, но това едва ли ще помогне.

Филми толкова много си бях изтеглила, но заминаха с Вистата , сега нямам и време да гледам. Гледам "101 далматинци", единственото добро нещо в събота сутрин и си започвам задачите за университета, те няма да ме чакат до безкрая.

Такива едни трудни седмици, засега удържам фронта, с много усилия, но явно е такъв период.
надявам се скоро да намеря малко свободно време, да наваксам със задачите и да дойде време за почивката мииииииии :)

Точка.